Пчелен кошер се нарича „жилището“ предоставено от човека на пчелите, където те се развиват.
Кошерите биват разборни и неразборни.
Към групата на неразборните спадат тези кошери, на които пчелните пити са прикрепени неподвижно към стените – плетени – тръвни, сламени дънери или естествени и изкуствени хралупи.
Втората група на разборните кошери се характеризира с това, че при тях питите са в рамки и заедно с тях може да се изваждат и да се поставят обратно без да се повредят. Основополагащ принос за това има Лоренцо Лангстрот (САЩ, 1851 г.). Кошерът на абат Варе е само с летви поставени в корпуси, а след време е подобрен и именуван като Рожеделон.
Отглеждаме нашите пчели в многокорпусни кошери с мрежесто дъно, което улеснява борбата с вароатозата. Сами произвеждаме восъчните основи от собствен восък, като по този начин се запазва неговата чистота, а също така се приемат по-добре от пчелите. Обеззаразяването извършваме с биологични препарати на растителна основа и оксалова киселина, която е естествена съставка на меда. Добиваме пчелно млечице и отглеждаме собствени пчелни майки по метода с пренасяне на личинки. Зимното подхранване при необходимост е най-достъпно със захаросан мед върху хартия във формата на пица. За опазване на питите използваме външен склад с естествена вентилация, където ниските зимни температури в планината убиват восъчния молец във всички фази на развитие. През лятото магазините с излишни пити са подредени в формата на комин и коминният ефект създава постоянно възходящо течение около питите , затова пеперудата на восъчният молец избягва да снася яйца върху тях .Отглеждането на пчелите по биологичен начин е свързано с допълнителни разходи и усилия, но качеството на получените продукти си заслужава усилията.
Източник: https://bg.wikipedia.org